Банер
ПЕРУН.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

ТРИХОМОНАЗАТА - основната причина за рака
Написано от Маг Селена   
Сряда, 23 Май 2007 00:00
Наличието на вируси, бактерии, гъбички и друга инфекция в организма не само подкопава защитните му сили, но и превръща трихомоназата в по-злокачествена. Трихомоните са най-простите паразити от семейство камшични Trichomonadidae. В организма на човека паразитират три вида: Т. vaginalis Donne (вагинална трихомоназа), Т. tenaх Muller (устна трихомоназа) и Т. hominis Davaine (чревна трихомоназа).

Трихомоназата има три цикъла на развитие: камшичен (зрял стадий), амебовиден (промеждутъчен и най-агресивен) и цистоподобен (може да съществува в особена обвивка, предпазваща от вредни външни въздействия) и множество преходни форми. Тя може да съществува и във вид на колонии, представлявайки „многоклетъчно животно". Тъй като трихомоназата е безполова, при всяко нейно делене възниква нов организъм и клетка, екземпляр и вид. С това се обяснява нейното неразпознаване и голямото разнообразие от колониите-новообразувания: до двеста самостоятелни и хиляди „трудноразличими" тумори. Намирайки се едновременно на различни стадии на съществуване: цистоподобна, амебна, камшична във вид на колония (в която могат да се наблюдават посочените три стадия наведнъж), трихомоназата има различен произход. Нещо повече, тя е способна да отделя на повърхността си вещества, които са идентични на тъканите на човешкия организъм. Всичко това прави трихомоназите почти неуязвими, а човешкият организъм — най-предпочитан от тях за размножаване.

Заразяването може да стане чрез устата, правото черво, половите органи. По-нататък се извършва постепенно поразяване на целия човешки организъм. Статистиката сочи, че една трета от починалите имат туморни промени на костите и меките тъкани. Още повече на брой хора умират от различни заболявания на сърцето и кръвоносните съдове. Тези и още по-голям брой други заболявания са резултат от завладяването на човешкия организъм от трихомоните.

Към факторите, спомагащи развитието на трихомоните се отнасят:

Йонизиращото облъчване — то стимулира растежа им и ускорява биологичните им функции.

Фактори, стимулиращи трихомоназата, са някои химически вещества и лекарства (не противотрихомоназните), пушенето и алкохола. В отговор на дразненето трихомоната преминава в агресивна амебовидна форма и започва множествено размножаване (шизогония — образуване на многоядрени клетки).

Вещества, богати на стреоли, са необходими за самооплождане и размножаване на трихомоните. Стреолите се съдържат изобилно в саждите (саждите предизвикват професионален рак на скротума при коминочистачите) и в каменовъглената смола.

Струва си да споменем и още една способност на трихомоните. Ако се озоват в неблагоприятни условия или ги заплашва гибел (например имунитетът), те могат да отделят рогово или желеподобно вещество, което образува защитна обвивка. В резултат туморът-колония от трихомони започва да прилича на хрущял (например фиброма или миома) или гъст кисел (например киста, асцитен тумор). Нещо повече, ако се въздейства върху трихомоните на клетъчен стадий (който „прави" тумора), те преминават от него в амебовиден — най-агресивния и „бягат" от тумора по кръвоносните съдове. По-нататък проникват в друг орган, където обмяната на веществата е понижена, а значи и лекарствената концентрация е по-ниска — например в хрущялите и костите. Развивайки се там, образуват тумори и т. п. Така че много голямо значение има своевременното повторно лечение на организма.

Наличието на вируси, бактерии, гъбички и друга инфекция в организма не само подкопава защитните му сили, но и превръща трихомоназата в по-злокачествена. В света на микробите се провежда война, раждаща все по-силни и по-жестоки паразити. За да оцелеят и да победят другите паразити-конкуренти, трихомоните стават необичайно злокачествени. Накрая те завладяват организма на човека.

И разбира се, начина на живот: чертите на характера, храненето, двигателната активност, режимът, наличието на лоши навици и пристрастия, спазването на мерките на хигиена, екологията на околната среда. Посочените неща могат да отслабят и зашлаковат организма, създавайки по този начин благоприятни условия за развитие на трихомоните.

Вагиналната трихомоназа паразитира в пикочно-половата система на човека. От трите вида тя е най-злокачествената — 25 пъти надвишава устната!

Trichomonas vaginalisОт всички видове трихомони, паразитиращи в организма, вагиналната трихомоназа е най-чувствителна към въздействието на външните фактори. Оптималните условия за развитието на този вид най-прости микроорганизми е при рН 5,9-6,0 и температура 35-37°С. При температура, по-висока от 40°С, те бързо загиват. Ниските температури по-добре се понасят от трихомоните. Този вид е особено чувствителен към промяната на осмотичното налягане. Еднакво погубващо му действа както хипотоничният, така и хипертоничният разтвор. При изсушаване вагиналните трихомони загиват мигновено.

Устната трихомоназа се среща доста рядко в устната кухина на младите хора със здрави зъби, а също и при беззъби старци. Много често трихомоните обитават в устната кухина на хора с кариозни зъби, а също така при болни, страдащи от гингивити и парадонтоза. Оказва се, че те предизвикват тези заболявания. Обитават в джобовете по венците (пространството между венеца и зъба). Тя е най-слабата според степента на злокачественост, но е разпространена поголовно.

Чревната трихомоназа обитава стомашно-чревния тракт.

Тя в сравнение с вагиналната и устната е доста по-устойчива по отношение на външните фактори (трябва да се противопоставя на храносмилателните ферменти на стомашно-чревния тракт). Оптималните условия са при рН= 7,2 до 7,8 и температура 35-37°С. По-високите температури се понасят лошо: при 50°С жизнеспособността се запазва само в продължение на 5 мин., при 55°С загива мигновено. Много са чувствителни към изсъхване и въздействие на ултравиолетовите лъчи.

Трихомоназните заболявания (trichomonasis, трихомоноза, трихомониаза) са инфекциозни болести, възникващи вследствие поражение от влагалищни трихомони на различни отдели на пикочно-половата система на човека. Те се характеризират с разнообразни симптоми и различни усложнения. За жените са характерни вагинит, колпит, за мъжете — уретрит. Но това са остарели данни. Добавете инфекции, предизвикани от устната и чревните трихомони, изобилие на онкологични, сърдечно-съдови заболявания и т. н. В резултат се получава, че най-разпространеното инфекциозно заболяване в света е трихомоназата.

Влагалищната трихомоназа може да предизвика освен колпит, също така и цистит, цервицит, бартолинит при жените, а при мъжете, освен уретрита — простатит, епидидимит и орхит.

При трихомоназните заболявания не всички жени търсят медицинска помощ. По тази причина данните за разпространението им сред тях са доста занижени. Заразено е близо 10% от населението. При девствениците трихомонозата се среща доста рядко. При деца до настъпване на половата зрелост трихомонозата се среща изключително рядко.

Броят на болните от трихомоназата постоянно се увеличава.

Източникът на заразяване при трихомоназната инфекция е човекът (болен от трихомоназа, „здрав" носител на влагалищни трихомони). „Здравите" носители и хората, при които заболяването протича субективно без симптоми, по правило не търсят медицинска помощ.

За разпространение на инфекцията голямо значение имат „здравите" носители на влагалищните трихомони. При изследване на практически здрави жени се установяват от 10 до 35 % заразени — носителки на трихомони, при мъжете — от 2 до 16% Трихомоназата при двата пола представлява заболяване, което се предава по полов път.

Възбудителят на трихомоназата обаче не е много устойчив във външна среда (загива под въздействието на висока температура, изсъхване, промяна на осмотичното налягане). Във вода влагалищните трихомони също така бързо загиват.

Трихомонозата, както и всяко друго инфекциозно заболяване, има определен цикъл на развитие. При провеждане на антитрихомонално лечение времетраенето му е средно 2-3 месеца.

За възникването на трихомоназата освен внедряването на възбудителя в организма често имат значение и съпътстващите заболявания, витаминните и хормоналните нарушения, промяната на състоянието на стените на влагалището поради бременност, аборт и т. н. В отслабналия организъм дори слабата трихомоназна инфекция може да предизвика тежко заболяване.

Особености при заразяване на жените

Възможността за заразяване при жените зависи от състоянието на влагалищния епител. При голямо количество естрогени, следователно наличие на достатъчни количества гликоген, в горния слой на влагалищния епител случаите на заразяване са редки.

Механичните и химичните травми на слузестите обвивки, особено в следклимактеричния период, увеличават възможността от възникване на болестта. В периода на менопаузата, когато слузестата обвивка на влагалището е особено ранима, възниква нов фактор, стимулиращ размножаването на трихомоните. То най-често става при рН=5,5-6. При жените, болни от трихомоназа, рН на влагалищното съдържание обикновено е по-високо отколкото при жените, които нямат трихомоназа.

При повишена киселинност на влагалищното съдържимо при рН=3-3,5 (т. е. силно подкисляване, което може да се направи самостоятелно, като се използва урина от кърмаче. На вниманието на онези хора, които притежават способността да ,,измъкват" информация ида я използват — Генеша) е възможно и спонтанно изчезване на влагалищните трихомони.

Известни са случаи, когато при наличието на трихомони при мъжа не се получава заразяване при жената, на която рН на влагалищното съдържимо е равно на 3,5-4.

При повечето жени, болни от трихомоназа, най-често се определя четвърта степен на влагалищна чистота и изключително рядко първа и втора степен.

Инфекцията при жените се предава основно от мъже-трихомононосители и болни от хроничен трихомоназен уретрит. В някои случаи трихомоните проникват във влагалището заедно със спермата, в други — заедно със секретите от пикочния канал. Отначало се засяга влагалището, предверието му с неговите многобройни крипти и жлези, след това — пикочният канал и другите органи на пикочно-половата система.

Левкоцитите и гъбичките кандида, съществуващи във влагалището на жената, карат паразита трихомонас вагиналис да преминава в клетъчна форма и да стане не-разпознаваем. За да се установи наличието на трихомоназата, се потиска кандидата, което води до нарушаване на равновесието на микрофлората. В резултат на това трихомоназата забележимо се активизира и това улеснява нейното откриване.

При болни с изявена тримохомоназа, особено жени, съществуват симптоми на остър колпит: бяло течение, сърбежи във влагалището и в областта на външните полови органи.

Локалното лечение, започнато от жената или предписано от лекар, в продължение на 2-3 седмици, дава значително облекчение и тя смята, че е здрава, без да търси по-нататъшната лекарска помощ, вероятно с месеци и години. Всъщност такова „лечение" според мен само влошава здравословното състояние, тъй като острото начало на болестта преминава в хронично, протичащо вяло и преминава вътре в организма.

Диагностика на трихомоназата при жените. Някои гинеколози, например В. А. Мелникова, препоръчват от средата на менструалния цикъл да се вземат по 500 000 единици нистатин 4 пъти дневно (или леворин по 500 000 единици 3 пъти дневно) в продължение на 12-14 дни успоредно с промивки с 2%-ов разтвор сода за хляб и намазване на стените на влагалището с леворинов мехлем. Едновременно с това задължително се предписват всекидневни мускулни инжекции с алое (2,0) — до 15 пъти и електрофореза с 1%-ов разтвор на цинков сулфат — до 15 пъти. През дните на предстоящата менструация физиопроцедурите, инжекциите с алое и местното лечение на влагалището се прекратяват.

Намазките при жените отначало се вземат на 4-ия ден от началото на менструацията задължително от три места: уретрата, цервикалния канал и влагалището. Препоръчва се намазките да се вземат 4 дни подред, тъй като трихомоните могат да се открият само в една от тях. Намазките, направени през другите дни, не са целесъобразни, тъй като трихомоните отново се скриват в дълбоките огнища и органите, разположени по-горе.

Този начин на откриване на трихомоните даде възможност да се установи, че не само 5-7%, а 55% жени са инфектирани от трихомони. При по-нататъшното по-прецизно установяване тези проценти стигнаха до 90! Ако към това се добави и заразяването с устна и чревна трихомоназа, заразяването ще бъде поголовно — 100%, както при жените, така и при мъжете.

Особености при заразяване на мъжете

За проникването на трихомоните в уретрата на мъжа се изискват малко по-други условия. Обаче и тук съществуват немалко фактори, пречещи за внедряването на възбудителя и неговото развитие: кисела реакция на урината и измиване с нея на стените на уретрата, висока съпротивителна сила на слузестата обвивка в случаите на отсъствие в миналото на някакви възпаления. Голямо значение имат също така понижената съпротивителна сила на организма, предизвикана от промените в нормалния витаминен баланс, анатомичните отклонения, съпътстващият уретрит от друг произход.

Диагностика при мъжете.

Трихомоназата при мъжете често протича скрито. По тази причина мъжете се смятат за абсолютно здрави, но в същото време се явяват носители на трихомони. Откриването на паразитите е възможно само при специални изследвания: серия комбинирани провокации с ежедневно вземане на намазки. Но дори в този случай само при 1 -2 стъкълца от 15-20 ще бъдат установени трихомони, тъй като възбудителят се намира в затворени огнища. От тези огнища паразитите могат да проникват в уретрата по време на полов акт или под влияние на други фактори.

Симптоми на болестта

Инкубационният период варира средно в границите от 5 до 15 дни. Клиничната картина се характеризира с относително еднообразие на симптомите, без да има някакви специфични особености. Най-честите оплаквания са секрети, сърбеж, болезнен полов акт, често уриниране, лош сън, раздразнителност.

Симптомите на трихомоназния колпит са обилни течни пенливи гноевидни секрети, в остри случаи — разяждащи, понякога с примес от сукървичен секрет. Слузестата обвивка на влагалището при остър трихомоназен колпит е оточена, зачервена, на места с точкови кръвоизливи, леко кървяща. Изтичащите от влагалището обилни секрети дразнят слузестата обвивка на предверието, а също така кожата на външните гениталии. В хроничните случаи се наблюдава огнищна хиперемия (пренапълване на кръвоносните съдове с кръв) по стените на влагалището. Количеството секрети намалява, но се запазва пенливият им вид. При трихомоназния колпит възпалителният процес се разпростира и върху влагалищната част на шийката на матката.

При поражение на уретрата около външния отвор може да се наблюдава хиперемия, оток; болните забелязват учестено и болезнено уриниране.

Трихомоназният уретрит при мъжете протича основно по типа на гонорейния и другите бактериални уретрити.

Възможни усложнения

При мъжете уретритът представлява една от основните прояви на трихомоназата. Поражението на другите органи на пикочно-половата система, както и при гонореята (трипера), възникват вторично. Трихомоназните простатити могат да протичат без каквито и да е симптоми. Органите на скротума се въвличат в този процес по-често, отколкото при гонореята. Откриването на трихомони в секрета на простатата, служи като доказателство, че трихомоназата може да прониква от уретрата във всеки орган на пикочно-половата система. Към по-тежките последици от трихомоназата при мъжете трябва да се причислят стеснението на пикочния канал, което както и при гонореята, се формира не отведнъж, а в продължение на 2-8 и повече години. Предпазването от развитие на усложнения при трихомоназните уретрити представлява голям и сложен проблем в борбата с това заболяване. За профилактика на усложненията има значение ранната диагностика и ефективността на лечението.

Лечение

Гинекологът Мелникова препоръчва начин за лечение на трихомонозата с използване на средства, подобряващи тъканната обмяна и стимулиращи защитните сили на организма, което също така подобрява проникването на лекарствените вещества в засегнатите огнища. Нейното лечение се състои в следното.

Първият курс започва с мускулни инжекции алое 10 пъти през ден, които се редуват с мускулни инжекции на гоноваксина от 0,25 мл (250 млн. мик. тел ) до 1,25 мл до 4-5 инжекции през ден, при това дозата на всяка следваща инжекция се увеличава с 0,25 мл. Едновременно се препоръчват противотрихомоназни препарати — трихомонацид по 1 таблетка (0,25) 3 пъти на ден след ядене в продължение на 10 дни (за 1 курс — 7,5 г). След първия курс следва вторият, след това третият и т. н.

Натуропатичният подход за лечение на трихомоназите е малко по-друг. Най-напред провеждаме прочистване на организма. Второ — укрепваме имунитета с всички средства. Трето — лекуваме се от трите вида трихомонази.

„Тройчатката" действа най-универсално срещу трите вида трихомонази. Особено настойката от преградки на орехи с водка. Още по-добре действа настойката от преградки или зелената кора на орех с газ.

Напомням рецептата:

1 ч. ч. преградки от орехи се наситняват в кафемелачка и се заливат с 1 ч. ч. водка. Престоява на тъмно едно денонощие.

1 ден — 5 капки на гладно.

2 ден — 10 капки.

3 ден — 20 капки и така продължава 1 месец.

Устна трихомоназа. За нея храна в устната кухина е това, което остава между зъбите. Най-много обича захари и мазнини.

Устната трихомоназа обитава в джобовете на венците, зъбния камък, слюнката, храчките, тъканите на устната кухина, сливиците. Токсините на паразитите, натрупващи се в устата, разрушават венците и зъбния емайл, предизвикват възпаление на сливиците.

Профилактика. Редиците на устната трихомоназа редовно се попълват с всяка целувка. А ако партньорите се сменят, тогава с всеки нов партньор те стават все по-агресивни и по-злокачествени.

Лечението се състои в смучене на слънчогледово олио. Сутрин нагладно вземете в устата си 1 с. л. растително масло и смучете, докато стане воднисто и бяло. Необходими са от 10 до 20 мин. След това изплакнете устата си с преварена вода, а най-добре с настойка или отвара от пелин, или дъвчете клюква, изпийте клюквения сок. Желателно е процедурата да се повтори и преди сън.

Тайната на ефективността на тази процедура се състои в това, че токсините на трихомоните са мастно разтворими. Съдържащата се в слънчогледовото олио липолиева киселина спомага растежа на трихомоните. Поради това олиото може да служи като примамка за паразитите, в резултат на което човек може да се освободи не само от токсините, но и от самите трихомони.

Чревна трихомоназа. Най-подходящи за използване са горчивите противопаразитни билки в изсушен вид — пелин, карамфил, а също така и редица подправки (лук, чесън, горчица). Добро действие върху чревните трихомони оказват продуктите с кисел вкус и червен цвят — клюква и подобни на нея храстни плодове.

Вагинална трихомоназа. От казаното за фитонцидите знаем, че вагиналните трихомони загиват през първите минути или дори секунди под въздействието на фитон-цидите на лука, горчицата, хряна, боровите дървета, брезата, касиса, лечебната динка, лимона, клюквата, мандарината. Употребата на сок, отвара, настойка или маслен препарат от тези растения във вид на напоени вагинални тампони ще спомогне за тяхното унищожаване. Използването на изпарена урина по подобен начин също спомага за излекуване от вагинални паразити. Обикновено курсът на лечение отнема една седмица. Прави се почивка от 3-5 дни и се повтаря — до пълното изчезване. Едновременно се променя начинът на хранене — изключват се сладките, мазните, месните и дрождевите храни.

При трихомоназни колпити, ерозия на шийката на матката и гъбички се правят влагалищни промивки със змийско мляко и клизми със същата билка.

Жените могат да правят обилни вагинални промивки с топъл разтвор от следните билки:

1 с. л. дъбова кора

1 с. кора на зърнастец

1 с. л. пелин

1 с. л. съцветия на вратига

1 с. л. полски хвощ

Посочените билки се заливат с три литра вряла вода и престояват 2-3 ч.

В случай че се налага по-силно средство, се използва начинът, посочен за приготвяне на отвари — изпарява се водата. Отначало 0,5 л, а по-нататък 1,5 л. След това се прецежда и се прилага.

Обикновено използвайте 2 л настойка при 35-36°С. За вагинално оросяване използвайте специалната чиста помпичка на Есмарх. Гуменият накрайник на помпичката се вкарва във влагалището докрая, допирайки шийката на матката. Ако внимателно прокарате тръбичката през шийката в кухината на матката, можете да измиете паразитите и от нея. Курсът за подобни процедури е 3-5 дни. По-нататък при необходимост можете да повторите.

Що се отнася до лечението на мъжете, те могат да правят всичко, споменато по-горе, във вид на ванички, обмивания и намазвания. Например в продължение на 3-5 дни се правят ванички, използвайки 1 л настойка от билки (препоръчана и за жени: дъбова кора, кора от зърнастец и т. н. За тази цел се използва буркан с настойка, в който се правят промивки — половият член с оголена главичка се плакне в продължение на 25-30 мин.

Насищането на тъканите със силиций спомага много за премахването на половите паразити. За тази цел се взема 1 с. л. каолинова глина (подходящи са всичките й разновидности) и се разтваря в 1 л преварена и охладена до 37-38°С вода. По-нататък с тази вода се правят ванички — поставяте половия си член с оголена главичка в глинената вода в продължение на 10-15 мин.

Пояснение за мъже: когато крайната плът е повдигната нагоре и главичката на половия член е изцяло заголена, се откриват нежните слузести обвивки, които могат да попият в организма разтворените във водата вещества. Те бързо поглъщат недостигащия на организма силиций. Това съдейства не само за оздравяването на пещерните тела на половия член, но укрепва и връзката между нервите на мозъка и тези тела. Щом възникне полово желание, нервите бързо изпращат импулси до половата система и възниква ерекция. Във връзка с това тази процедура повишава потенцията при мъжете.

За жените се препоръчва да използват глинена вода за вагинални промивки, както беше посочено по-горе за настойката от билки.

Глината парализира микропаразитите и ги изкарва навън от половите пътища. При това слузестите обвивки на половите органи стават по-здрави и укрепват.

Забелязано е, че премахването на трихомоназата, хламидиите и другите възбудители на венерически заболявания преминава по-успешно, ако едновременно се провежда пълно прочистване на организма, насищане със силиций и дехелминтизация по метода на Н. А. Семьонова или Т. 3. Абрамовска.



Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2018 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .