Златната треска оборва науката
В началото на 1848 г. в Калифорния, на около 40 мили североизточно от днешния град Сакраменто, един дърводелец правел рамка за пилене на дървета, задвижвана с вода. Поради това, че ручеят бил плитък, решил да изкопае малко от дъното. Така открил няколко златни самородни слитъци и поставил началото на калифорнийската “златна треска”. Територията, където се търсело златото, бързо се разрастнала на стотици квадратни мили около началното място. Златото се криело в реките, които извирали от планините Сиера-Невада, носейки водите си през централната част на Голямата калифорнийска долина и се вливали в океана при Сан-Франциско. Технологията за добиването му ставала все по-сложна и скоро станало ясно, че основният източник на жълтия метал се намирал в скритите слоеве пясък на дълбочина няколко стотин фута – в коритото на много древна река. Там пясъкът бил твърд като бетон, и се наложило да бъде взривяван и разкопаван с кирка. Заедно със златото на бял свят се появили много необичайни артефакти и човешки останки. Започнали да говорят за отдавна изчезнала цивилизация, съществувала преди милиони години. Някои златотърсачи започнали да събират находките: черепи, кости, каменни оръжия и оръдия на труда, а също и други останки от културна дейност. През декември 1851 година лондонският вестник “Таймс” отпечатал историята на търсач, който изтървал парче кварц с вградени зърна злато. То се разчупило и вътре се открил вкаменен, слят с камъка, ръждясал, но съвсем прав железен пирон.
През 1989 г. Смитсоновският институт издава отчет, в който се отбелязва, че повечето находки са открити в залежи от пясък с възраст между 38 до 55 милиона години. Учените признали, че те много трудно биха могли да бъдат обяснени по традиционния начин и не пожелали повече да се занимават с тях.
В книгата на една от източните школи по чигун “Чжуан Фалун”, написана от Ли Хунчжи, в главата “Чигун принадлежи на праисторическа култура”, се казва: “Много смели чуждестранни учени вече открито признаха съществуването на праисторическа култура, принадлежаща на предшестваща ни цивилизация. Или преди сегашната цивилизация имало и други, при това не една. И археологическите находки говорят за това, че всичко намерено се отнася към различни периоди от развитието на човечеството. Затова се смята, че всеки път, когато човечеството е било подложено на съкрушителните удари от природни бедствия, само незначителна част от хората оставали живи. Те се завръщали към първобитния живот. Постепенно се появявало новото човечество и навлизало в нова цивилизация. След това то отново вървяло към гибелта си и отново се появявало ново човечество. Така се редували едни след друг великите цикли. Физиците казват, че в движението на материята има закономерности, но промените на цялата ни Вселена също се подчиняват на определени закони”.
Може би скоро учебниците ще бъдат пренаписани, стига и нашата цивилизация да не бъде доведена до първобитно ниво.