Група американски учени изследвали кое превръща човека в опитен лъжец и кое му помага да разпознае лъжата.

  Търсенето на ключ към лъжата не е нещо ново под слънцето. В папирус от 900г.пр.н.е. е описан лъжец: "Не отговаря на въпроси. Дава уклончиви отговори. Говори безсмислици. Рови с крак в земята. Трепери. Потрива се с пръсти."

  Ключът към лъжата е оттенъкът на гласа. Най-несигурният комуникационен канал към лъжата е лицето. Най-лесно се контролира мимиката. Оттенъкът на гласа е по-сигурен индикатор. Този, който е изобразил Темида със завързани очи, е знаел какво иска да ни каже. Ушите са по-сигурни от очите. Срещата очи в очи обърква. Лъжецът се разпознава много по-лесно по телефона. Оттенъкът на гласа съответства на вътрешното разположение на индивида. Човешкият глас не лъже. Лекарите знаят това и по височината и тембъра на гласа съдят за състоянието на пациентите си. Лицето на лъжеца се усмихва, но гласът му е несвой. Най-добре разпознават лъжците социално активните хора, понеже общуват с много събеседници и имат голям опит. Разпознават лъжците и необщителните и ограничени хора, защото те са обзети от сложни и противоречиви чувства и са много чувствителни към признаците, които издават лъжата. Самите те са лоши лъжци, защото се страхуват, че ще бъдат издадени. Най-нечувствителни към лъжата са хората, които са безогледни при избора на средствата.

Жените са по-чувствителни към несловесните (невербалните)  прояви на лъжата, защото могат да тълкуват по-добре всеки жест и всяка нотка на гласа.

Мъжът има инстинкт към вулгарната, груба лъжа.

Жените имат повече такт, не бързат да упрекват отсрещната страна в лъжа, докато не са напълно уверени в това.