В края на 60-те години на миналия век морският биолог Роджър Пейн пуснал в морето изолиран микрофон, за да подслуша, общуват ли помежду си гърбатите китове. Скептиците смятали, че това е глупава загуба на време, но сбъркали. Не след дълго записите на китовите песни дори започнали да се продават в музикалните магазини!

Разнообразни звуци издават и самците, и самките, но само мъжките пеят по-продължително, между 6 и 30 минути, имат теми и мелодии. Китовете повтарят едни и същи фрази с часове, и групите животни в отдельни области на океана имат свои "диалекти". Китовите мелодии се различават дори през различните сезони на годината.

Не е съвсем ясно, как именно гигантите издават звуци, защото те нямат гласови връзки. Вероятно им се удава да пеят посредством циркуляция на въздуха в респираторния тракт. При това устата остава затворена.

Последната новина от живота на китовете е, че след като проучили записи на песните им с използване на математически анализ, американските учени установили, че те се отличават със сложна лингвистична структура и се състоят от "думи", обединени във "фрази" и "изречения". При това късите песни сапо-информативни от дългите.

Все още не знаем за какво пеят китовете и не се знае кога ще се появи китово-човешки речник. Въпреки че по някои данни във водата звучат не само любовни песни, но и страшни предупреждения към конкурентите: "плувай по-надалеч, аз съм господар в това море!"

Дали наистина не се заблуждаваме жестоко в егоцентричността си и в древната легенда за Соломон, който знаел езиците на животните, няма истина?