Глобалното затопляне ще се ускори след 2009 г. и се очакват по-големи горещини и от тези през 1998 г., която е била най-топлата досега.

Това твърдят група британски учени в статия, публикувана в американското списание "Сайънс", предадоха световните агенции.

Експерти по климата отдавна предричат тенденции на температурни повишения през 21-и век, предизвикани от парниковия ефект, но новото проучване дава по-конкретни данни за вероятните промени през десетилетието, започнало в 2005 г., отбелязва "Ройтерс".

В проучването се предсказва, че до 2009 г. затоплянето ще бъде по-слабо, но поне половината от годините между 2009 и 2014 г. ще "бият" досегашните рекорди.

През следващите година-две (след 2007 г.) природата щяла да успее да се пребори с човешкото влияние.

Предсказва се, че през 2014 г. средната температура на планетата ще бъде с 0,3 градуса по-висока в сравнение с тази през 2004 г.

Дъг Смит, климатичен експерт от Hadley Centre, обяснява каква е логиката, криеща се зад "проучванията за десетилетие".

За разлика от един анализ за 100 години напред, краткосрочните прогнози взимат предвид настоящото състояние на океаните и атмосферата - именно наличието на тези данни дават основание за прогнозиране на "затишие" до 2009 г.

Десетгодишните прогнози са наречени DePreSys (Decadal Climate Prediction System - десетгодишна система за предричане на климата).

До края на ХХI в. се очаква средно покачване на земната температура с 1,8 до 4 градуса.

Специалистите твърдят, че единствената пречка за провеждане на подобни прогнози досега било доста по-слабото наблюдение върху океаните.

Навлизането на сателитите и развитието на техниката за температурни замервания е позволило на климатолозите да изучат по-добре динамиката на промените в океана, както и начина, по който се отразяват на климата.

Ученият добави, че тези прогнози ще предоставят на политици и бизнесмени акуратна, конкретна информация, с която да боравят.

В почти всички сфери на живота се правят прогнози в рамките на пет или десет години, посочва той. Климатът вече се промени и тепърва ще се променя. Хората трябва да знаят с максимална точност за това, което ги очаква. По този начин те могат да се подготвят и адаптират, допълва д-р Смит.

Някои нови климатични рекорди за съжаление вече са реалност. Глобалното затопляне е довело до отстъпление на ледовете в Арктика, констатират учените от Центъра за морски и атмосферни изследвания към университета в Хамбург въз основа на анализ на последните космически снимки на региона.

с август миналата година ледената покривка на Арктика е значително намаляла.

Ако през миналата година значителна част от Източно Сибирско море, както и Северозападния морски път е била покрита с ледове, днес на космическите снимки там ясно се вижда практически свободната от ледове водна повърхност между Аляска и Сибир.

През юли т.г. площта на арктическите ледове е била само 5 милиона кв. км, което е с 1,5 милиона кв. км по-малко от преди 10 години, предава БГНЕС.

Това е най-ниският показател от 60-те години досега. Наблюденията на климата в Арктика показват, че през последните 30 години площта на ледената покривка там е намаляла с 30% при едновременно намаляване на дебелината на леда.

През 2004-2005 г. дебелината на вечните ледове в района на Северния полюс е намаляла с 14 см, а общата им площ е намаляла със 730 кв. км.

По оценка на експертите с намаляването на площта на арктическите ледове намалява и количеството отразена слънчева светлина. По този начин "нагряването" на Арктика се ускорява.