Древността е “бедна” на съвременни технологии , но определено, макар и да не са били присъщи за цялото тогавашно общество, познанията на древните мъдреци за енергетиката на човешкото тяло и неговите енергийни структури, определено надвишава съвременните познания в тази област, дори и по причината, че модерният човек не полага усилия за развитието си в тази посока. Съвременната наука по редица причини, все още плахо, предубедено и скептично изучава този “раздел” от познанието.

Древната египетска култура е изцяло поставена на духовна и религиозна основа. Херодот пише, че е видял и опознал много народи, но така ревностно религиозни като египтяните не е срещал. По правило всеки сакрален (духовен) символ има и своя “материален” аналог по редица критерии, защото “невидимото поражда видимото, а видимото е отражение на невидимото”. Първичен и по-важен е винаги сакралният смисъл на символа, а неговото  “материално” значение е “битово” значение , а също така  и профанно значение, защото скрива сакралния му характер.

Непорочното зачатие

АтУмРа - могъщият Ум на Вечния Дух ражда двойките богове Шу - Тефнут  и Геб и Нут. Последните (духовното и материалното) от своя страна раждат децата Озирис, Изида и Сет и Нефтида.

Това е великата деветка от лодката на Ра, която символизира и египетската космогония за сътворението на света, преди сътворението на ХОРата.

ХОР е десетият сред боговете и сътворението му е по мистичен начин.

Още в утробата на майка им Нут , т.е. още в областта на духовното и преди да се родят, Озирис и Изида са така влюбени един в друг, хармонията между тях е така пълна, че “семето на Озирис” /с други думи - бъдещето дете Хор/ е в “червото на Изида”,

Точно този момент прави възможно в мита по-късно, мъртвият вече Озирис да бъде "събуден" от магията на Изида и да бъде заченат Хор , който е главен герой на мита.

Това е един мистичен и трудно обясним момент, но особено важен за целия мит, защото още докато са в утробата на майка си, Озирис и Изида зачеват Хор (духът на Хор). Древните египтяни считат такова духовно сливане за възможно, тъй като полът е свойствен за телата, а не за душите. Също толкова мистично звучат и други твърдения, отнасящи се за Хор и Озирис,  като например:

“Аз съм синът ,роден от баща си. Аз съм бащата, произлязъл от сина си”

В християнската традиция същата мистика има в думите на Христос :

 “Аз и Отец ми, едно сме”.

Изида и Хор в блатата на делтата

Като наследник на Геб , Озирис е справедлив, благороден и обичан владетел над света , символ на всичко добро. Брат му Сет / символ на всяко зло / му завижда и с помощта на седемдесет и двама помощници прави преврат, като затваря Озирис в ковчег, който изхвърля в делтата на Нил.

Изида след дълго търсене открива ковчега на съпруга си, но Сет е предупреден за това , отнема от Изида тялото на Озирис и го разчленява на четиринадесет части, които разхвърля по цялата страна за да не бъдат никога открити.

Изида скърби за съпруга си Озирис и след дълго търсене намира и по мистичен начин “съединява” частите  от разчлененото тяло на Озирис. По мистичен начин,  благодарение на големите й умения и познания, Изида и Озирис извършват отново духовно сливане, което без да има физически контакт, води до “събуждането на семето на Озирис”, което е в “червото на Изида” още от времето, когато и двамата са били в утробата на майка им Нут. От непорочното и мистично зачатие се ражда Хор, който е наричан от египетската традиция “син на Озирис, роден от Изида ;нямащ грях; млад син сред боговете”.Тъй като Хор е “наследник на наследника (Озирис)”, тронът на Горен и Долен Египет се пада по право на него. Узурпаторът Сет е наясно с това и преследва младенецът за да го унищожи. За да го спаси, майка му Изида бяга в “Делтата на Нил”, където подпомагана от богове и хора опазва живота му и го отглежда. Всичко това може да изглежда объркано, безсмислено и непонятно, но това е така поради   трудностите , които поставя пред нас символичният език на сказанието. Древните египтяни са кодирали своите познания с езика на символиката, но в никакъв случай са нямали стремеж те да останат скрити и недостъпни за хората. Оставени са множество  ориентири , за да може езикът на символа “да проговори на понятен език”.

Светата Дева с Младенеца

Фигурата показва Изида, която кърми младенеца Хор. В християнската традиция идеята е развита с иконата на Девата с младенеца. Това е илюстрация на египетските разбирания за човешката енергетика. Египетската традиция нарича младенеца ХорСаАсет, т.е. “детето родено от Асет”. От страната на ръката, с която е прегърнала сина си и от страната на гръбначния стълб на детето Хор, фигурата показва осем “цветя” с техните стебла. Те символизират осем енергийни завихряния.

Самото дете Хор е център за това “ветрило от цветя”.

Две змии - едната под най-долната чакра при опашната кост, а другата увита около най-горната осма духовна чакра над теменната област,  еднозначно определят, че става дума за енергийната система на човешкото тяло.

В християнската традиция светещият ореол около главата символизира енергетиката на тялото , а Библията  описва змията около осмата чакра , като змията увита около дървото в РАя /рая/ , която изкусява Ева . Думата “Ева” на арамейски означава “змия”, а на еврейски “живот”.

Тази енергийна схема е в сила за всеки човек и когато става дума за отделен индивид, надали съществува “по-ясно говорещо” изображение от египетската “Дева с Младенеца”, което да събира в себе си :

“великата деветка за индивида”;  - египетска традиция

”индивидуалната лодка за човешкия дух”; - египетска и християнска традиция

”личната страна Шамбала”; - индийска традиция

 ”АрУрРа-та, т.е. Аурата на индивида”; - египетска и индийска традиция

 ”личните 10 сефериота”;  - египетска , еврейска традиция

”индивидуалната палма Тарика”; - ислямска традиция

”индивидуалният стълб Джед” ; египетска традиция

”Дървото на живота за индивида” и т.н.

Думите “индивидуално” и “лично” са употребени единствено за да подчертаят прилики и аналогии, а примерите подсказват, че както и да сменят терминологията си, различните религии,  говорят за едни и същи познания по смисъл и същност.

 Всъщност, всички хора са много по-свързани и взаимнозависими, отколкото може да се предполага на пръв поглед и древните мъдрости достигнали до нас, свързани с морала и духовността на човека не са случайни, нито пък са “досадни дървени философии”, а отразяват познанието им за закони, които все още не познаваме и съвсем естествено не разбираме и отричаме.

Енергетиката на Изида е защита и утроба,  осигуряваща храна за подрастващия младенец. Изида има същата енергийна структура и на фигурата те са обединени в обща полусфера. С това е подсказано, че “Изида храни Хор с небесно мляко”, а Исус Христос казва :”Не само с хляб ще се храни човек, но и с всяко слово божие” .

 Извън “енергийното ветрило” са показани маскирани фигури с ножове в ръце. Така е загатнато, че майката и младенецът имат и защитници и врагове (Сет и служителите му).

Езотерична структура на човешкото тяло 

             Шумер                               Египет                           Израил                 Рим                   България

Египетската традиция

Седемте  змии кобри символизират енергиите, които поддържат жизнеността на тялото , назовавани от индийската традиция седем чакри на тялото. Скарабеят в центъра, символизира Ба /човешката душа/, която управлява тези енергии. Тя е тяхна сърцевина и в същото време и периферия, защото ги обхваща в тяхното единство, което е  показано със седемте кобри над темето на главата. Човешкият дух, божествената искра /на Ра/ в човека, символизиран от богът сокол ХОР, обхваща в себе си всичко , което представляват ХОРата по същност и форма на проява на живот и разум.

Египетската традиция разглежда човека като единство на :                                                            

1.Физическо тяло - Шат или Сат                         

2. Жизнена сила - Аш или Ах                               

3. Емоционална душа , Астрално тяло              

4. Жизнена душа - Хати

5. Рационална душа, разум, ум                             

6. Духовна душа - Шейди                                      

7. Божествен дух - Ку                                             

Шумерската традиция подобно на индийската , направо дава "разрез" на гръбначния стълб и разположението на чакрите

Еврейската традиция ги представя , като свещник,  на който трябва да бъдат запалени седем свещи.

Светлината на свещите символизира енергията на чакрите, която трябва да бъде "запалена".

В древен Рим , Жезълът на Меркурий представя чакрите като стълб, около който са увити две змии, като аналогия на гръбначния стълб и енергиите на чакрите,  циркулиращи в човешкото тяло.

Всички те са абстрактни символни модели , които отразяват в себе си едни и същи идеи.

Древната българска традиция използва геометричен модел, отразен в седемлъчевата розетка от Плиска.

Индия е страната на многото богове и преди 3000 години, когато питат един индийски мъдрец кой от многото богове е истински и кой е фалшива религия , той отговаря :

 "Всичко е едно и също , само хората го назовават с различни имена "